"Пред българската история има три планини.
Те не са Тяншан, Имеон или Балкана - това са гръцката, немската и еврейската истории."

Сентенция от неизвестен автор

  

(продължение за св. Урфил от предишната статия)

Бронзов печат с името Урфила и монограм.

 

Урфил

Съставителят на българската азбука

(Българският епископ, чиято азбука е оригинала на Кирилицата)

 

По следите на българската азбука

 

Кой е съставил кирилицата?

На св. Кирил се приписва  друга азбука - глаголицата. А кирилицата? Официалните историци мълчат, за да не засегнат чужди интереси.

През 4 век в българските земи един християнски епископ - Урфил - съставя азбука и превежда Библията на нов език - "готски". Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но...

В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в  Източна Европа.

Кои са всъщност готите? Германски народ ли са?

Българският професор в Берлинския университет д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите ту готи и гети, ту българи и славяни. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем гетски/готски племена.

Урфил

  

От кога е днешната българска азбука?

Eпископ Урфил превежда Библията за българите.

Германците си присвояват Урфил, прекръщават го на Улфила/Вулфила, за да звучи "по-немско", присвояват си и неговото дело, но то е епохално за нас - българите.

И преди него отдавна съществуват български писмености, но от него води началото си азбуката, на която пишем днес.


 

Ето какво казва официалната версия за Урфил:

Улфила (ок 310-383), лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното селище Никюп - до Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука.


А ето как са нещата в действителност:

Древнобългарски азбуки

"Готска" азбука на Урфила

 

Кирилица

Прието е да се смята, че кирилицата е съставена от Св.Климент - ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е подплатена документално и е малко вероятна. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература. До преди десетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души.

Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България. Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вулфила). Той е роден през 311 година в Мала Азия (също като св. Климент Охридски) - в Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създава "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е пълно копие на кирилицата, но за съжаление не е достигнала до нас. Науката твърди, че най-старият известен документ съставен чрез тази азбука е "Сребърният кодекс" писан през 520 година в Равена (близо 200 години след съставянето на азбуката). Днес се пази в университета на гр. Упсала, Швеция. Емил Живков - Зиези

 

Сребърната Библия в библиотеката на университета в Uppsala, Швеция, считана за национално съкровище на Швеция


 Погрешно някои историци считат, че пазеният в Упсала "Сребърен кодекс" е препис от Библията на св. Урфил.

Доказано е, че той е съзнателен късен фалшификат от 17-ти век, поразително съвпадащ по време с изобретяването на ново мастило (сребърния нитрат) от Йохан Глаубер и с решението на Хабсбургите да набавят липсващите „исторически” доказателства за ранното покръстване на техния народ.

Фалшификаторът е създал "азбуката" си по лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви. И езикът, и "азбуката" нямат нищо общо с готските, предадени ни от Етикус Иструс, св. Йероним и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали готска, а гетска). В стилно отношение българските преписи на Библията от 9-ти век излъчват много по-голяма древност, отколкото "Сребърния кодекс", който уж бил писан през 6-ти век.   "Новият закон"

  

КОИ СА ГОТИТЕ

"Готи" е по-късно име на гетите - северните траки. За да изкарат готите свои предци, германските историци ги обявяват за друг народ, отделен от гетите. Гетите/готите по-късно са наречени славяни. Старите историци обясняват, че "славяни" е друго име на гетите.

  

Истината е, че българите са били тук още преди Аспарух

Д-р Ганчо Ценов

Каже ли се, че Св. писание е било преведено на словенски, мислил се е Улфиловият превод, защото Улфила изнамери писмена и преведе Св. писание за гетите покрай Дунав, които след VI в. се нарекоха славяни и образуваха българската държава.
Филосторгий, който е живял през IV в., пише, че Улфила изнамерил писмена и превел Св. писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор - на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.
Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 - 339 г.
 (виж цялата статия)


 

Проф. Г. Ценов представя своите проучвания на колегите си. Интересното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише древната история".


 

Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas

Черквата на Урфил - покрай Преслав

Църква на Урфила (????????) / A Personal Church of Bishop Ulfilas
 

Готи и българи

Паисий Хилендарски (когото всички уважаваме, но малко четем) казва за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия..." Всъщност, гърците добре са знаели, но са избягвали етнонима "българи" в своята официална литература.
 
Името "готи" е дадено на гетите от римляните: понеже думата гети съвпадала на латински с името на една личност от римския двор, мразена от императора.
Дори най-известният готски историк - Йордан от 6 в. - кръщава своята история на готите със заглавието "ГЕТИКА" - „За произхода и деянията на гетите:
 

Произход на готите

Според готския историк Йордан

Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от "остров Сканзда" (според германистите - заради подобното звучене - това било Скандинавия). Около 1490 пр.н.е. се преселили около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава.

Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.


Гети


 

Народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

...

В своята история на готите - „За произхода и деянията на гетите“, Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

 


Как готите получават името си

Бързото заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидент в биографията на император Каракала (186 - 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета, обичал да си измисля прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Дион Касий (155 - 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи. Това дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на геополитически доктрини.

<---- (За съжаление ценната статия "Готи" в Уикипедия бе цензурирана и раздробена - пишман-редакторите дори се хвалят с това - и връзките вече не отговарят. Дано авторите я издадат в цялост на друго място в мрежата - далеч от цензори.) ---->

Готите за себе си

Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война, на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (6-5 в. пр.н.е.) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите.

„Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, "понеже учените хора наричали гетите готи". „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus

(Още по-късно ги наричат "славянски".)


Ясно е, че ако готите са гети, няма как да бъдат германци.


Теория за "германския" произход на готите

За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение.

И така някои германски историци обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиеца Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд.
Те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.

Някои от съвременните германски историци, също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има - и търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.

 


"...почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България."

„Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо, резултатът ще е равен на нула."

проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенски университет


 

Автохтонна теория за скитския произход на готите

Още преди век българският историк д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на горните митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги,
в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци.

Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (331-420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (270 - 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов.

По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и из Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове.


Историята на Урфил се преплита и с църковните войни по нашите земи в древността - тракоилирийските (българските) епископи, какъвто е и Урфил, са обвинени от гърците в еретичество - че подкрепят арианството. Истинската причина е, че те се борят за независима българска църква - много преди Аспарух и "покръстването" на Борис І. Заради тези борби се събират църковни събори и се водят граждански войни между българи и гърци в Ромейската империя:

Улфила, Библията и Българите

За първи път Библията е преведена на българите през IV-ти век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин".

Но учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първия вселенски събор се подписва срещу Арий.

Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил подписва срещу Арий? Защото той действа като тракиец. А траките/българите са искали автокефална църква, независима от гръцката.


 

 

Има данни, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Урфил:

 
ВЕЛИКИТЕ непризнати и признати БЪЛГАРИ

В автобиографичното житие на Св. Кирил, известно под името "Солунска легенда", самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения (от първа ръка!) ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Вулфила "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука - абсолютен аналог на кирилицата.
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.

 

Урфила

Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия.

"Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, "готската" писменост не е нищо друго освен кирилицата.

 


Историкът Пламен Павлов: Три азбуки са създадени в българските земи от ІV до ІХ век

Улфила е една забележителна фигура. Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица.
Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл имаме паралел със светите братя Кирил и Методий.

 


 

ПРИМЕРИ

Източноримският историк от 5-6 в. илириецът комес Марцелин нарича жителите около р. Янтра - а това са Урфиловите "никополци" (Никополис ад Иструм - с.Никюп, Търновско) - "българи". Marcellini Comitis Chronico, edit. Th. Mommsen – Monumenta Germaniae Historiae, AA, XI, I, Berolini 1893, c. 104, 107, 108; ЛИБИ І, 1958, стр. 318

Че населението на Никополис не се е променило през това време научаваме от Йордан - "Гетика" - около 550 г.: "... те имаха за свой епископ и примас Урфила... До ден днешен те живеят в Мизия, в областта около Никопол в подножието на Хемуса."

При везеготите преселени в Септимания също се говори за българи. Между писаните около 610 г. везеготски писма има и подписани от "Bulgar comes Septimaniae" - български комес на Септимания. Monumenta Germaniae historica, Bd. 3, c. 677.

Комес - обществена длъжност, вероятно латинизирано от "комит" - например Марцеллин Комит - комес Марцелин.

Готски крале носят типични славянски имена като Видимир и Белимир, но германистите ги наричат "германски имена". Тогава трябва да са германски и имената на българския княз Маламир, на сръбския крал Велимир и на руския княз Владимир...

Анастасий Библиотекарят пише през 787 г., че Одринския архиепископ Никита има звание "Епископ на Готия". Живеели ли са по това време германци в Тракия?

Източник: "Готи и гети", стр. 114-116

...

 

На Балканите - откъдето са готите:

  

Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.) е категоричен, че "готите са славяни и българи и говорят славянски език".

"Caeperuntque se litrique populi valde inter se diligere, id est Gothi qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime, quod ambo populi gentiles essent, et una lingua esset omnibus", Дуклянски презвитер

 

На същото мнение е и венецианския дож Андреа Дандоло от 14 в. - "Nuncius autem, qui infidelis erat, hortatu ducis baptismum suscepit. Erant enim Sclavi adhuc gentiles quia a Gothis originem traxerant", "Andreas Dandolo und seine Geschichtswerke", H.Simonsfeld, s. 156, Munchen, 1876

И Тома Архидякон - "Gothi a pluribus dicebantur, et nichilominus Sclaui...In tera uero Getharum (в някои ръкописи от 14-ти в. и Gothorum), que nunc Seruia sea Rasia nuncupatur, prope stagnum quoddam (Скадарското езеро) ciuitatern fecit construi (император Диоклециан), quam ex suo nomine Diocliam appelavi.", Thomas archidiaconus, ed. Racki II, 26"

Сръбският историк проф. Фердо Шишич обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин".

"Летопис Попа Дукљанина", проф. Фердо Шишић, с. 101-106, Београд-Загреб, 1928 г.

Той цитира сръбския крал Стефан Първовенчани, който пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)".

"Zivot Sv. Simeona od krale Stepana", 22, prof. P.J.Safarik, Башич, "Старе српске биографије I, с. 62-63

 

Патриархът на Киев и Литва Григорий Цамблак, роден в Търново в семейството на Великия примикюр (Маршал) на българския царски двор, пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, че против крал Урош се вдигнал през 1330 г. българският цар Михаил с голяма войска, която събрал от различни страни и от различни народи:

"...след като събрал не малка помощ и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, тръгнал във война като развълнувано море".

 

Митр. Григорий Цамблак причащава вярващи. Гравюра - Richental U. Concilium zu Constanz. Augsburg, 1483

 



 

В тази статия са цитирани и сборниците на големия български изследовател д-р Асен Чилингиров от Берлин. Ето ги и тях:

Разговори с Чилингиров

Comments: 6
  • #6

    bozman (Thursday, 03 August 2017 18:10)

    С такъв "вид" повърхностни научни изследвания е пълен нета. Като се почне от Г. Ценов и се свърши с Асен Чилингиров, кълвано от едно място едно изречеине, пренесено на векове и тълкувано по друга мисъл, съпоставяне на папагалски цитати от всякакъв род и вид т.н. Гарантирано още 300 г. България няма да има своята фактологична история именно поради ниската квалификация и потенциал на пишещите на български език, които не могат да се компенсират с патриотизъм и родолюбие.

  • #5

    Резон (Friday, 10 June 2016 02:03)

    Винаги по тази тема се сещам за намерената каменна плоча в Родопите до село Гела, на 7 км. от Широка лъка. Намерена е от Никола Гигов - родопския поет. На нея има изсечени 925 писмени знака - и на кирилица, и на латиница, и на финикийски и други още букви. Плочата е датирана няколко пъти с различни средства и всеки път се потвърждава, че е от времето на Троянската война. Предадена е на Археологическия музей към БАН и оттогава мълчанието е зловещо. Поне останаха снимки на тази плоча. Фактът за нейното съществуване опровергава всички теории, както и горната за авторството на Урфила относно кирилицата. Епископ Урфила е първият епископ на град Том(Констанца-Румъния) и тогава е съставил тъй наречената "овална" латиница, която много бързо е заменила по-старата "квадратна" латиница.

  • #4

    Наблюдател10 (Saturday, 26 March 2016 12:37)

    Ако кирилицата е създадена още през 4 век тогава защо през 8 и 9 век древнобългарските каменни надписи са написани с гръцки букви?

  • #3

    stoqn (Tuesday, 16 February 2016 03:36)

    Подготвям се и ще отида още по далеч

  • #2

    mariam (Saturday, 19 December 2015 02:55)

    Сега разбирам от къде са се появили така ненадейно в средновековна Франция великолепните готическите храмове. Те са резултат от тайните знания, които богомилите отнасят на запад. Разбирам също така и как се е появило богомилството. То е продължение на Арианството, което учи, че има само един Бог - Отец, и че Христос е Божие подобие, но не истински Бог. Ако просветителят на българите е Улфил (арианин), логично е те да продължат неговото учение. Междувременно ми идва въпроса, дали т.н. арийци, не са просто последователи на Арий? Някой по-запознат може ли да каже?

  • #1

    mariam (Friday, 18 December 2015 18:34)

    Благодаря за хубавата статия. Най-сетне историята придоби логически смисъл.