МИЗИЯ,ТРАКИЯ,МАКЕДОНИЯ

Встаро време разбунтувани събрали се:
                                                                                                                                                                         Славянин с Хун и Скит с Българин
                                                                                                                                                                              Мизиец със Скит едно мислеха.
                                                                                                                                                                               Един език и едно място имаха,
                                                                                                                                         Бидейки,обособени и отдавна съединени,
                                                                                                                                                                  Една срещу нас война водеха.
                                                                                                                                                                            Георги Писида - ромейски поет от 6-7 в.
 

 

 

“Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес” - Н. Павлович

Готският историк от 6 век Йордан от Мизия казва, че по брега на Черно море живеят българите.

И за да поясни по-добре къде са живели българите, Йордан казал на Равенския космограф, че в Мизия, Тракия или Македония само българи живеят."

Придворния историк на готския крал Теодорих епископ Енодий Тицийски, живял през втората половина

на 5 век и началото на 6 век, пише, че в 504 г. Гърция (Византия) започнала война със своите

българи, защото искала да ги подведе под опекунство. Българите, значи, са живели тогава във Византийската империя.

 

Енодий е съвременник на описваните събития.

 

 

 

ПРЕЗ 6 ВЕК ГРАД ВОДЕН В МАКЕДОНИЯ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ БЪЛГАРСКИ ВОЕВОДИ

 

Че българите са старо местно население на Балканите описва и Йоан Антиохийски: той пише, че около

480 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи с “тъй наречените българи”, които

живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Зенон бил притиснат от двама съюзени

готски владедетели с еднакво име - Теодорих, които по това време владеят Тракия и заплашват Цариград.

Тези българи живеят в Македония - защото Зенон се обръща към Сабиниян Велики, воеводата на

Едеса (Воден), столица на старите македонци.

Сабиниан успял с разни маневри да изгони Теодорих, сина на Теодомир (Теодорих Велики) от днешна

Албания, без обаче да го унищожи. Вероятно причината за "маневрите" е нежеланието на българския

воевода да воюва срещу родственици (готи според старите историци е по-ново име на тракийския народ

 

гети). Явно така я е изтълкувал и имп. Зенон - той изпратил убийци да убият Сабиниан.

 

Накрая Теодорих Велики и Византия се съюзяват и нападат илирийските българи, които се предвождат от

сина на Сабиниян Велики, който също се казва Сабиниян. Сражението е станало в 504 г. на р. Морава,

при днешна Кюприя. Българите са разбити.  

Придворният летописец на Теодорих Велики - римлянинът Енодий (473-521) - нарича войводата на град

 

Едеса (Воден) Сабиниан от началото на 6 век - син на Сабиниан Велики - "българин".

Енодий - "Похвално слово за Теодорих Велики":

Съставител на страницата:            "Виждам пред себе си проснат българския войвода, на когото твоята десница ограничи свободата...

Иван Василев

Има ли защо още веднъж да разказвам за поражението на войската му и за срамното бягство на

войводата Сабиниан."      Г. Ценов - "Кроватова България", стр. 44

 

В злополучната битка на река Морава при Кюприя през 505 г. (или 504 според други) се сбъскват

българската войска на Сабиниан-син от 10 000 души и силите на наетите от ромейския император -

бандита Мундо и военачалниците на готския крал в Италия Теодорих Велики. Теодорих помага на Мундо,

защото той му се оплаква, че преди това българите са му нанесли съсипващи поражения.

Тази българска войска е набирана в Македония, защото там са воеводи предводителите й Сабиниан баща

и син.

Авторите Йордан Готски (Гетски) и комес Марцелин наричат Сабиниан "илирийски войвода". Това е

пореден пример, че за старите автори българите в бойните театри на Балканите (през 6 в., а и през

предишните и следващите) и трако-илирийското население на Балканите са едно и също - използват

имената им като синоними. Войската на Сабиниан Велики и Сабиниан-син е ту "илирийска" - ту"българска".

Войската на Воденския воевода през 6 в. е от местни хора, живеещи в Македония, а не от пришълци от

Памир и Хиндукуш.

 

Енодий казва, че едва след тази грандиозна победа на Теодориховите генерали над българите

(битката се счита за най-кръвопролитната за времето си), двете римски държави отново

успели да върнат старата си граница. Т.е. - преди това дълго време те не са имали обща граница, заради българите (които, пак според старите автори владеят Мизия, Тракия,

Македония и Панония).

Няма грешка - това е Похвалното слово за Теодорих от Енодий  - същото, което така често се

цитира:

"Това е народът, който преди тебе е имал всичко, което е пожелавал... По-рано вярваха, че

света е отворен за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти

пазиш." и т.н...

Цитиращите избягват обаче да опишат обстоятелствата - че тези българи живеят в Македония..., кой е предводителят им, какъв е и откъде е..., че едва след тази грандиозна битка двете римски империи си

връщат обща граница... Подробностите научаваме от д-р Г. Ценов. Другите цитират избирателно, сякаш        тази битка се е състояла в нищото, извън времето и пространството...

Сабиниан - внук - консул на Източната римска империя

 

Някои днешни историци считат, че Сабиниан-син е водел ромейска войска срещу Теодорих Велики и бандита Мундо. Но старите автори категорично посочват, че Мундо е васал на Константинопол, а Теодорих в този момент - съюзник; и те действат като наемници на Константинопол срещу българите,

които императора иска да подчини църковно на Цариградската патриаршия.

През цялото време от 4 до 6 век тези българи са население в Мизия, Тракия и Македония - а не орди от

Азия, прелитащи хиляди километри.

Античният български град Воден днес се намира под гръцка власт и се нарича Едеса

 

Воден - градежите на крепостните му стени са в пълна аналогия с

градежите от каменни квадри на Плиска, Преслав и други български градове

Античният град е бил целенасочено залят с вода в средновековието, вероятно от гърците. След като

градът е бил превзет, портите му са зазидани и всички отвори в крепостните стени засипани с купчини

пръст. След това водите на стичащите се от високото плато водопади са били вкарани вътре. Получил се е

един огромен казан, на дъното на който са останали руините на града. На места седиментните скали,

отложени върху крепостните стени са с дебелина повече от метър. Европейската археология не познава друг такъв феномен

"Българите са мизи и стари тракоилирийци не само поради казаното дотук, но и поради факта,

че досега не са намерени категорични данни, от които да се вижда, че те са късни пришълци на Балканския полуостров."

 

  БЪЛГАРИТЕ - СЪСТАВЕН НАРОД НА РОМЕЙСКАТА ИМПЕРИЯ

 

Тя е създадена като федерация от тракиеца Константин Велики, родом от Ниш, Мизия. В нея участват

наравно българи, сирийци, арменци, гърци и други малоазиански народи. Федерати са и българите

(скитите) на север от Дунав, но те запазват много по-голяма автономия и нееднократно се отцепват.

Императорите се редуват от различни народности - включително и българи (траки). Положението се

променя през 7 век - гръцката партия успява да се наложи и да окупира властта.

Дълго време официалните ромейски (гръцките) историци наричат българите с "официалното"  име "мизи".

Кампанията за елинизация на Балканите тече и през 11-12 век - и по време на византийското

робство Константинопол отново нарича поробените българи с официалното име "мизи". Ромеите (т.е. 

гръцката партия във Византия) всячески отбягват да ни наричат с името българи и упорито ни наричат

нечестивци, мизи, скити, траки и т.н. В полза на елинизацията е било българското население да бъде,разделяно и да му бъдат налагани различни имена. Подмяната на името е и подмяна на принадлежност,към един народ и една страна. Някои ромейски автори посочват наред с "официалното" име "мизи" (или,"скити"), че на "простонароден" език това население се нарича по друг начин - българи.

Има ясно свидетелство, че така е още от ІІ век:

Римско-гръцкият историк ДИОН КАСИЙ от II-III в: Тези (от траките), които живеят отсам реката (Дунав)

и до земята на трибалите, се числят към провинция Мизия и се наричат мизи от всички освен от местните жители.

 

”Римската история”; ИИТМ; с.375; превод на български Б.Геров по изданието Dionis Cassii Cocceiani Historia Romana, rec. L.Dindorf-J.Melber,

vol. I-III,Lipsiae, 1890-1920. Цитат №44. LI 22, 6-8.

Мизите (Mysi, Moesi) са стар тракийски народ в областите между Дунав и Стара планина, а също и в Мала Азия. Населявали са днешна северна

България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин

- белег, че Мизия е люлка на българщината.

Древногръцкият географ от 1 век пр. Хр. Страбон пише: мизите в Мала Азия са траки.

 

В краткото житие на Св. Климент Охридски (наречено "Охридска легенда") охридският архиепископ

Димитър Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските

мизи, които народът обикновено знае и като българи..."

 

Обвинението на имп. Роман Лакапин срещу Симеон е: „мизиец обладан от скитско безумие”. Мизийците

са омразни за гърците, понеже това са племената пелазги, срещу които данайците (гърци) воюват от

векове и заради тях днешните гърци не могат на навлязат в континента.

 

Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците

при реката Ахелой в 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН

РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ".

Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важно -

приписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на

българския народ. Здравко Даскалов

Старите български историци - от 9 век - считат, че "скити" е прозвище за българите:

“Хронография" на Йоан Малала е преведена на български по времето на цар Симеон. Навсякъде в

съчинението българския преводач е заместил “скити” с “българи”.

Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи:

Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:

"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ

атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."

Обяснието, че ни наричат мизи защото българите населяваме старата историческа област Мизия, можеше да е добро, ако не бяха по-старите свидетелства на древните историци:

Римският историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ.

Енодий Тицийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ.

И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.

 

Затова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват

израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно е ползван сред народа, а гръцките и

латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име - мизи.

Свидетелство са ни оставили и българските царе по най-категоричен начин:

 

НА СТАРАТА БЪЛГАРСКА КОРОНА СТОИ АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

 

Върху короната на българските царе е изобразен Александър Велики. Те го смятат за български цар, а себе си - за негови наследници.

Преславското съкровище е заровено, за да бъде скрито преди нашествието на ромеите - Х век

На главата си Александър Велики носи същия тип корона с плочки, каквато са носели българските царе и която е скрита заедно със съкровището от нашествениците ромеи:

Пластината от Преславското съкровище може да се види в Археологическия музей на Преслав

Изображението на Александър върху короната на българските владетели е сензационно. Имаме свидетелство за една много силна българска традиция.

Иконографията (типът изобразяване на Александър) е позната в средновековието: тя представя

колесницата на Александър, която лети с помощта на грифони, които той мами с две парчета месо в ръцете си.

Това обяснява защо в стара България романът за Александър е едно от най-популярните четива.

Старите български историци също определят Александър като български цар:

"Божидар Димитров заяви, че е привел като доказателство няколко средновековни източника от

български език и от четирима византийски автори, които твърдят, че българите са наследници на антична

Македония и на Александър Велики... Куриозното е, че гръцките (византийските) автори са били

съгласни с това... Редица средновековни източници са обявили за прародина на днешните българи не

Бактрия, а самата Македония... Нещо повече – Македония очевидно се е смятала за свещена българска земя.

 

Б. Димитров дава най-причудливи обяснения и увъртания (сватби в Бактрия), но потвърждава факта.

Българските възрожденски историци също считат Александър за български владетел: В Зографската българска история от 1785 се описва, че след смъртта на българския цар Перун,

Александър става цар на Илирия, т.е. на България.

Това е известно и на съвременните ни учени и те го предават с типичния си високомерен маниер спрямо

Българските Възрожденци: Йеросхимонах Спиридон Габровски в своята История "легитимира българите (“илирийците”) чрез Александър Македонски. Александър побеждава Перун (който преди

това е взимал данък от Филип Македонски), застава начело на “всю войску иллирическую и два сина Перунова[...] поиде бити вселеную”.

Съвременните ни научени пропускат факта, че възрожденските и старите ни историци са ползвали и извори, които не са достигнали до нас - и ги обвиняват ни повече ни по-малко в съчинителство и откровена лъжа...

Излишно е да се коментира кой заслужава повече доверие и кой знае по-добре - старите български царе

и старите и възрожденски български историци - или днешните научени.

Рожденото име на Александър (според персийски и арабски източници) е Искандaр. Иранските историци

го наричат Искандар и така е известен той из мюсюлманския свят. Александър е гръцки вариант на

името. И днес у нас има подобни имена - Божидар.

От този период са известни и други имена - на сестрата на Александър Македонски Кина и дъщерята на гетския цар Котилас Меда (Медона - втора съпруга на Филип Макенодски), които се срещат сред българите и сега.

Кина - сестра на Александър.

Древните автори наричат траките и македонците "родственици" - потомци на пеласгите (пелгарите). Щом едните са еднакъв народ с българите, това важи и за другите. Това доказва професорът по древна история от Берлинския университет д-р Ганчо Ценов в изследването си "НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ".

 

В епоса на волгокамските българи "Шан кизи дастани" се разказва легендата, че волгокамските българи са потомци на войници на Александър Велики.

"Траките" са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около

20 000). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя "тракийските" си военачалници да владеят Бактрия. И до днес по тези места не знаят нищо нито за "траки", нито за "македонци", но знаят отлично кои са българите - в Афганистан "българин" означава човек, живеещ отвъд планините, сиреч на територията на древна Бактрия (днес Северен Афганистан). Това са потомци на войници на Александър, заселени там.

Запазените "македонски" глоси в античността всъщност са български думи - ЧЕЛНИК, ВОЙНИК, ВОДИЦА и т.н. За съжаление запазените "македонски" думи са много ограничен брой, но наред с хиляди други

доказателства тези факти са достатъчно красноречиви, за да направим заключението, че днешните македонски българи са потомци на античното население на Македония.

Македонските войници са говорили неразбираем за гърците език. - ЕТНОГРАФИЯ НА МАКЕДОНИЯ, Густав Вайнгад

ГРАДОВЕ И ИМЕНА:

Имената на най-древните македонски царе са лесно обясними на български език:

Каран е първият митичен цар на Македония (за него пише имп. К. Порфирогенет). Неговото име е

идентично на прозвището на българския княз Крум – Каран. Значението е – "този, който кара,

принуждава". И македонският и старобългарският Каран са известни със строгия си характер.

 

Темен е праотецът на македонската аристокрация, той е роден в Аргос - древна пеласгийска земя според

Херодот. Името на Темен отговаря на тракийското прилагателно темен - тъмен. Явно този владетел е бил с тъмни очи или тъмна коса.

 

Алкей е друг древен македонски цар, чието име отговаря на тракийското Алкей и на старобългарското

Алцек. Тези имена са обясними със старобългарската дума алъкати – гладувам. Семантично Алкей и

Алцек отговарят на българските лични имена Гладиш, Гладил, които са от защитен характер, т.е. дадени са, за да предпазват от глад.

Александър Велики е от рода на мирмидона Ахил (той самият се е смятал за такъв по майчина линия, според римския му биограф Квинт Курций Руф и други). Английският изследовател сър Евънс

Артър Джон и фламандеца Ван Виндекенс определят Ахил като негрък и по-скоро като пеласг. Името Ахил отговаря на тракийското име Ахелой, а синът на Ахил - Пур носи име сродно с тракийския теоним Пурмерул. Малала и много други отъждествяват българите с мирмидоните на Ахил.

Още от времето на Неолита се наблюдава една и съща материална култура в Тракия и Македония.

Топонимите на Тракия и Македония са обясними на един и същ език.

 

Страбон съобщава за македонския град Гортиния. Названието на това селище е идентично с

пеласгийското Гортиния и тракийското горд – град.

Името на македонската река Лудия е обяснимо с българската дума луда - бурна, бързотечаща, виеща се.

Едеса е бил голям македонски град, това е днешният Воден. Едеса е всъщност гърцизираното предаване на Ведеса (Водица) - от тракийската дума вода, веду – вода.

Названието на планината Оса не се нуждае от коментар, името е дадено поради острите била,оприличени с жило на оса.

Орбелос, или по-точно Гор Белос е днешната Беласица.

По цялата територия на Македония се срещат топоними обясними на тракийски и днешния му вариант -българския.

 

 

Comments: 0