НАЙ-СТАРОТО ПИСМО В СВЕТА Е ДЕКОДИРАНО

от Д-р Стефан Гайд, български американец, живеещ в Калифорния, съобщиха многобройни медийни източници веднага преди и след прес-конференцията на 29 Март 2006г. в БТА, София, България.

   Това е откритие, отнасящо се до зората на човешката цивилизация. Тo касае един исторически период, наречен Ерата на Енеолита (Халколита), и историята на най-старата цивилизация известна в Европа, позната по света под широкото понятие “Древната Европа”. Научният труд на Д-р Гайд представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херодот, Питагор, Плутарх и много други. В него се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто “Траките”. Тези хора са били известни на Херодот като “най-многобройният етнос, отстъпващ по многочисленост само на индусите”, а на Омир, който написал своята Илиада, като “хора, които му напомнят за боговете”.

   Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернетните комуникации отколкото когато и да било преди. Причината е много проста – уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи достигнали до нас е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество.

   В този труд става ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат “пред-историческа” (праисторическа) епоха, по дефиниция, поради липсата на идентифицирана писменост, която да “съхранява историческата памет”, се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно, (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на “историчната” писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в това изследване “праисторически” текстове, става ясно, че хората които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени “научни” представи, но показват концептуално ниво на мислене и изразяване характерно и за по-късните и “по-модерни” епохи.

   Поради казаното по-горе резултатът от научния труд на Д-р Гайд може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката, като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията, и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в него. Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука “с главата надолу”. Освен, ако приемем, че нещата, които са били досега “с главата надолу” ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек.

   Това не е поредният “опит за декодиране” на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи “догадки”, “опити”, “тълкования”, и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, научният метод на Д-р Стефан Гайд дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!

 

Пиктографските знаци, които са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан съответно на фиг. Б и фиг. В. (Възможно е някои допълнителни знаци да са изличени в последствие или да не се открояват добре на находката, поради което не са взети в предвид при този изследователски прочит). Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.

Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В и фиг. Г, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.

 

Изводът e ясен:

  1. Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.
  2. Намерената Тракийска Плочица от Градешница предхожда по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.
  3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.
фиг.А фиг.Б
Фотография на оброчната плочица Компютърно обработена фотография на плочицата
фиг.В фиг.Г
Схематична рисунка на оброчната плочица Стилизиран йероглифен препис на плочицата

Текстът на Оброчната Плочица от Градешница се чете в посока отдясно-наляво и преводът му, (ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет) е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:

Триединният Бог (или боговете) обхожда (обитава в) Тракия, или
Боже, който си в територията на Тракия
Говоря Истината (Обещавам) да дам (давам) дарове на великия Божий Син
Прославям великия Бог (да прославя великия Бог)
Храмът на Бога е велика крепост (скривалище), или
Боже, който си в храма си, бъди ми крепост и защита (защити ме)!

Или на по-съвременен език, както бихме се изразили днес ние, преводът би бил по-близък до следния:

(1) О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия,
(2) Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине,
(3) И само теб (ще) величая, О велики Боже мой,
(4) Ти, който си в храма си, (моля) избави ме!

За повече подробности читателят може да направи справка с първата книга от тази поредица: “Тракийското Писмо Декодирано – I”

 

     Най-новото разкритие за Плочата от Градешница, което не беше включено в анализа й в книга Първа, обаче, е изключително важно и изисква специално внимание, защото касае името на легендария праотец на Тракия – Орфей! Както вече е известно, от буквалния превод на пиктографският текст върху Оброчната Плочка, в четвъртия ред на записа пише следното: “Боже, който си в храма, бъди ми защита” (или “Храмът Божий е моя защита”)

     Това, което излезе наяве при последните изследвания, обаче, при търсене на съответните произношения на йероглифите на думите в Египетския език, беше твърде иненадващо!
Йероглифът употребен в Плочката от Градешница и означаваш “Боже, който си в храма” (или “ Храмът Божий”), се състои от съответно от йероглифа – “Бог”, който се произнася “Нути”** и йероглифа – “Храм”, който се произнася “Орфей”**, “Ерфей” и затова може да се преведе едновременно и като името на праотеца Орфей!

Използвайки в превода на Плочката този новооткрит факт, цялата фраза по-горе получава още един много вълнуващ преводен вариант, който звучи примерно така: “Боже на Орфей (или “Боже, който си в Орфей”), бъди ми крепост и защита!” Тъй като Оброчната Плочка от Градешница е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (около 5000 г пр.н. ера) и името на “Орфей” (“Храм”) е “подписано” върху нея, ние можем да направим следните няколко съдбовни изводи:

  1. Легендарният Патриарх на Траките – Орфей, който е светоно известен (чрез по-късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение (залегнали в основите на всички последващи религиозни традиции), най-вероятно е живял много преди времето на първите свидетелствуващи за него гръцки извори, и не е изключено това да е било непoсредствено преди, или около времето на написването на Плочката от Градешница, върху която ясно личи неговото пиктографско име!!! Нещо повече – бидейки за древнитe Траки това, което библейският Моисей много по-късно става за еврейския народ, а именно – Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ), както и с всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, како и в Северно-Египтския (Бохарски) диалект, повлиян от него (виж гл. “Гракийският Цар Тцер в Египет” в Книга Първа на Тракийското Писмо Декодирано)!

  2. Горното означава също, че гръцките митове, споменаващи името му, са вероятно една много по-късна изопачена или най-малкото крайно неточна версия на неговата действителна биография, или пък отражение на биографията на друг много по-късно негов потомък в Тракия, който е носил почетното и легендарно име на Първия Орфей, подобно на многото юдеи, носещи името на легендарния Първи Моисей в по-късни епохи, та даже и до ден днешен!

  3. Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека, и тъй като своебразният подпис с пиктографското име на Тракийския Патриарх – Орфей е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ, аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Моисей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плоча от Градешница, да бъде считана и за първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!

Плочките от Градешница и Караново, обаче, не са единствените по рода си намерени на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера). Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия. Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа. Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България) и Караново (Новозагорско, България) и от самото начало станаха обект на интерес за разчитане от мен и моя екип към Института по Трансцендентна Наука.

 

Пиктографски Речник на думите употребени в текстовете на тракийските плочици и някои сродни с тях идеограми

 
(R8)*
Бог
 
 
(A40; R8)*
Бог
 
 
(G6)*
Бог-Син, Божий Син(1)
 
 
(R8A)*
Триединният Бог (боговете)(2)
 
 
(O29v)*
велик
 
 
(O4)*
Храм (произнася се "орфей","ерфей"), Орфей (собствено име), също "х" в късния Египетски
 
 
(R8 & O4)*
Храм (Дом на Бога); Бог, който е в храма си
 
 
(A2)*
Аз говоря, казвам, заявявам
 
 
(Т14)*
истинно, вярно, свидетелство
 
 
(А2 & Т14)*
казвам истинно, свидетелствам вярно, обещавам
 
 
(O38A)*
скривалище, защита
 
 
(A5A)*
скривам се, защитен съм
 
 
(A35E)*
строя, укрепявам, постройка, стена
 
 
(O14)*
укрепление, укрепителна стена
 
 
(O119)*
построено скривалище (убежище)
 
 
(O14 & O119)*
скрито укрепление, скривалище, крепост
 
 
(D38)*
давам (приноси), дарявам
 
 
(N35)*
н, (предлог) на, (притежателно местоимение (на)(3)
 
 
(U8)*
Истина, Правда
 
 
(U8: X1)*
Истината, Правдата
 
 
(U17)*
Лъжа, Неправда
 
 
(A4A)*
Прославям, Слава, Хваление
 
 
(A47D)*
Пазител (човек-охранител)
 
 
(A49)*
Божествен Пазител (ангел, божествено същество)
 
 
(B43; C210 & M131)*
Царуващ с короната на Горния Свят
 
 
(C185A; C188)*
Царуващ с короната на Долния Свят
 
 
(N16)*
Земя, Земния (долния) свят
 
 
(R70; R14A)*
смъртта, хадес (земята на мъртвите), гроба
 
 
(R7)*
Огън, Отвъдния (горния) свят
 
 
(F46)*
обикалям, обхождам, територия
 
 
(W17A; U126, S15A, O133)*
Тракия, Тцер, цар (величество = серекх)
 
 
(Z2, O133)*
Тракия, колоните (атланти) на света
 
 
(F37I; T114)*
Тракия, Тцер, Гръбнак на света
 
 
(F37)*
Тракия, Тцер, Тракийски, Трак, гръбнак (анатомически)
 
 
(F37B)*
Тракия, Тракийски, Трак, гръбначен стълб
 
 
(S43; S15)*
Тракия, Тракийски, Трак, Божествени Слова, Скиптри
 
 
(S43&N16)*
Тракия, Тракийски, Земя на Божествени Слова
 
 
(O199)*
Тракия, Тракийски, Трак, Мегалити(5), (мегалитни храмове)
 
 
(Х1:U15)*
Бог - Отец
 
 
(M17; Х1:U15; A40)*
Бог - Отец
 
 
(M17; X1; 19)*
Отец, Баща
 
 
(M17; X1)*
Отец, Баща
 
 
(M17; Х1)*
Отците, бащите от четирите посоки
 
 
(M17; F37A; Х1)*
Отците на Тракия от четирите посоки
 
 
(X1)*
хляб, фонетично "т", член (представка, наставка) за ж.р. - (та, тя, ти)(4)
 
 
(V30)*
Господар, Господ, Благородник
 
 
(V30(4);F37A)*
Господарите на Тракия от четирите посоки
 
 
(F37A; V30(3); V30)*
Всичките Господари на Тракия
 
 
(V5)*
основавам, създавам (основите), основа
 
 
(049)*
град, населено място (селище)
 
 
(О1)*
Дом ( произнася се "ей", "ейа"), храм
 
 
(Q6)*
кивот, ковчег, саркофаг, свещенно ковчеже
 
 
(D47)*
ръка, длан на ръка, взимам
 
 
(N11)*
мярка (длан на ръка), длан (педя?)
 
 
(V20)*
мярка (дължима мярка), десета мярка (десет), част
 
 
(V20; N11; D47)*
Завет, договор, пакт (в Тракия), "мяра за мяра", "вземане даване" (нетипичен за Египет)
 
 
(A80;B50; A436)*
Приятелство, пакт за приятелство, приятели
 
 
(R2; R1B;R1)*
Олтари с различни приноси за Бога
 
 
(D34)*
воювам, водя битка
 
 
(Aa15)*
в, във (предлог)
 
 
(O30)*
Подпора, подкрепа, колона
 
 
(O30; Aa15)*
в подкрепа, в помощ
 
 
(V208B N5 V208B)*
вечност (космическа - извън времето)
 
 
(A73 C11)*
вечност (човешка - "милион години")
 
 
(D&t&tA)*
вечност (земна - "безброй години")
 
 
(T21)*
Един, Единият, Единство, Единият Бог
 
 
(D21)*
Уста, Слово, Реч, Врата
 
 
(D21; N35; B5)*
суча, кърма, кърмачка, майка-кърмачка
 
 
(D21; N35; A2)*
име, наименование, същност
 
 
(Aa1; D52;X1)*
мисъл, мисля, концепция
 
 
(D52; X1)*
оплождам, правя да зачене, потомство
 
 
(Е17)*
Вълк (диво куче)
 
 
(Е14А)*
Куче, Куче-Пастир, Пазител (между световете)
 
 
(S38\)*
Пастир, Пастир-Жрец, Цар-Жрец, Пророк
 
 
(F34)*
сърце
 

 

* всички йероглифи са идентифицирани с латинските си индекси по конвенционално приетата международна система на GARDINER.

(1) - И до днес в българския език се е съхранил изразът: "Сине мой, Соколе мой", което показва елементи на приемственост от траките в българския език.

(2) - В Еврейската Библия понятието Бог също е в множествено число ("Елохим"), но винаги се превежда като "Бог (Единият Бог)". В арабския Коран, от името на Бога също винаги се говори в множествено число "Ние - вашият Бог", но се има предвид винаги Единственият Бог ("Богът", както се превежда думата "Алах" от арабски). В Християнството, разбира се, това се пояснява чрез доктрината за Св. Троица (т.е. Бог е Един, но в три Лица - Отец, Син и Свети Дух).

(3) - Интересно е, че в съвременния български език се е запазила фонетично стойността на предлога "на" и притежателното местоимение "на", така както е изобразена на древните тракийски плочици, което е различно при другите езици!

(4) - Определителният член за женски род "та" в българския език има видимо повлияване от древната реч на траките.

(5) - Интересно е, че всеки класически мегалитен микрокомплекс, състоящ се от поне 3-4 вертикални колони и една хоризонтална плоча поставена върху тях, изобразява йероглиф от камък, който е именно йероглифът на Тракия. Би ли могло това да означава, че този специфичен тип мегалитна култура е своеобразен подпис на поселенията на траките навсякъде из Европа, отдалечени дори толкова, колкото е Стоун Хендж от о-в Крит и Перперикон?

Comments: 0