ПОЮДЕЙЧВАНЕТО НА ВИЗАНТИЙСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ

 

Днес нашият народ е християнски, но от десет души - девет не обръщат внимание на поповете. "Православната църква" остава изолирана от българския народ, едно чуждо тяло.

ГРЪЦКАТА ПЕТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ

Тя е чуждо тяло от самото начало. Гръцкото "православие" "покръства" един християнски народ - покръстен от апостол Павел, апостол Андрей и учениците им. Българите по-рано са наричани от гърците "схизматици" и "ариани".

...

В Константинопол са натрапили в православието множество юдейски обичаи.

"Пеенето" в черквите или по точно - виенето, което наричат "черковно пеене" - е от синагогата.

От стария еврейски храм е архитектурата на черквите. В Библията ясно се казва, че Бог няма олтари правени от човешка ръка, че завесата на храма (която отделя святото място от вярващите) се разкъсва - знак, че вече няма преграда между човека и Бога, свързани от Христос. В пряко противоречие с Христовото учение, византийското православие строи черквите си по подобие на еврейския храм - отделя "свещено недостъпно място" - олтар, в който влиза само свещеника.

Така е и с облеклата в православната църква - и те са от синагогата (справка - филмът "Вечният евреин").

Благовестието (на гръцки Евангелие) е наречено от официалните църкви "Нов завет" - сякаш християните имаме стар. Да видим, какво е "завет" и имаме ли такъв:

"Завет" означава буквално договор - сключен между Бога и еврейското племе. Той е сключен точно както днес се сключват правни и търговски довори - с конкретни клаузи и неустойки. И това не е за чест на евреите. Причината е тяхното постоянно отмятане от Бога и връщане към езическите идоли. Затова им се налага договор, който трябва да изпълняват, ако желаят Бога да продължи да ги води.

Сключвали ли сме ние християните някакъв договор? Очевидно не. Кръщението не е договор. Нито някой друг християнски обичай. Старият завет не е задължителен за нас - иначе трябваше да спазваме всички клаузи и правила, които задължават юдеите. Това е изрично отречено от апостолите. И самият Христос вместо Десетте заповеди за евреите - дава на християните нови, които са само две: "Обичай Бога ... и (обичай) близкия си като себе си." За нас "Стария завет" е боговдъхновена книга за пример, а не за задължение.

Подобно е и с повечето останали детайли на византийското православие - всички те са едно анахронично връщане към "Стария" - еврейски - завет. Тогава защо е дошъл Христос?

ДРУГА СВЕЩЕНА КНИГА

Юдеите се ръководят от безбройните правила на Талмуда. По същият начин "православната" религия се ръководи от безбройните правила на "Светото Предание".

Талмудът се счита за най-святата книга на юдаизма и стои над Тората (Стария завет). Той е многотомно "тълкувание" на Тората, но е в пълно противоречие с нея. Писан е от различни равини през различни епохи. Талмудът – тайната книга на юдаизма

"Свещеното предание" на православието е по-важно от Библията, според мнозина православни. То е многотомно "тълкувание" как правилно да се разбира Библията. Писано е от различни "отци" на православието. От самата Библия на православните ритуали се четат - всъщност се пеят като в синагогата - само отделни подбрани откъси, точно определени за празници - които да не накарат слушателя да се замисли за многобройните противоречия и огромната пропаст между Библията и обичаите на "православната църква".

Моралът на Талмуда, ЗА СВЕЩЕНОТО ПРЕДАНИЕ

Преданието се счита за най-висок авторитет и последна инстанция от православието: Има ли митарства според Свещеното Предание

 

Противоречията с Библията стигат далеч:

Библия, пророчество на Исая (44-13): "Дърводелецът простира връв, начертава ‘идола’ с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел, и го образува по човешки образ... 17. Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли..."

Кое се чертае с пергел? С пергел се рисува едно точно определено нещо. Било то от дърво, както е пророкувал Исая, или от платно и хартия, както е по-често днес.

Плашили ли сте се от иконите като деца, когато ви заведат в черквата - мрачно място, където всички се движат като неми сенки и не трябва да шукнеш? Иконите наистина са плашещи - тези изпити бледни образи, като таласъми, които гледат мрачно, страшно или - да си го кажем направо - откровено злобно. Във всеки случай не и насърчително. Рядко има икона, която да не представя светията като урод. Защо нашите покровители трябва да ни гледат накриво?

Иконописците имат един странен "професионален" обичай - когато рисуват икона, карат само на хляб и вино. Освен, че гледаме постиженията на пияни хора, това е и вид оброк - и то не към светията, а по-скоро към изображението, което искат да нарисуват - към идола.

Очевидно рисуването на картини е съвсем едно, а обявяването им за "свещени" и кланянето пред тях - нещо съвсем друго.

Откъде Цариградското "православие" заема "канона" на иконите си:

Оригиналът на православните канони в иконописа

 

 

Старецът

Тримутри - "Светци"

 

Жития

 

Тирумала - прилика с входът към олтара, кандила...

 
Пилот

Корони, жезъл

Вътрешност на храм

 

Ореолът, знакът с ръка

 

Знакът, който ни правят иконите

Мудра - (Санскрит: "печат") е символичен и ритуален жест в Индуизма и Будизма.

Външният вид на духовниците:

Демонстрация на ритуални жестове

Демонстрация на икона

Изображенията на будизма и индуизма са по-стари, а заемките са очебийни... Някой в Цариград е взимал идеи при оформянето на православната религия - не само от будистките, а и от индуистките изображения.

Не може да става и дума за "културни влияния", защото става дума за "канон" - най-"консервативното" нещо в православната и католическата религия...

Целта на тези паралели не е да се намеква, че различните религии отразяват някакви общи истини и философии или някакви общи древни традиции - тя е много по-проста, а именно: само специалистите могат да кажат, кога точно лидерите на православната партия в Константинопол са решили да създадат свои "канон" за "Светите икони" и са избрали за него чужди готови образци - от страна достатъчно отдалечена и със слабо познати традиции за тогавашните жители на Византия - за да не се досетят хората за измамата, която им натрапват под формата на "християнство" ...

 

"Православният Шива". Това не е ново авангардно решение на съвременен художник - предполага се, че иконата е от бащата на Захари Зограф - Христо Димитров.

На запад католическите лидери по някое време са се усетили да не се прекалява с приликите:

"Главата с три лица е използвана през Средновековието, за да представи Троицата. Въпреки че е забранен от Съвета на Трент (1545), папа Урбан VIII (1628) и папа Бенедикт XIV, мотивът е все още много често срещан в 17-ти и 18-ти век и е оцелял в Тирол чак до 19-ти век."

  

СТРАННИ НОВОВЪДЕНЕНИЯ

Православната, а и католическата организация въвеждат нови обичаи, които ги няма в по-старата християнска църква, а и нямат основание в Библията - колкото и да се кълнат, че тяхната религия е оригиналното християнство.

В новата официална "църква", създадена от император Константин, се появява една нова прослойка, която е непозната в християнската църква - монашество. Тълпи от хора, които търсят по-лесен живот се насочват към манастирите - места непознати за ранното християнство, но познати от езическите култове. Там стават храненици на новата държавна религия. За много хора това се оказва най-добрия начин да живеят на чужда издръжда, при това доста изгоден - с постоянните дарения от владетелите и големците, сред които става модно да се надпреварват да ги спонсорират. Изписването по стенописи и книги на дарители става начин богатите да демонстрират престиж и влияние.

Наши възрожденски писатели - самите те духовници - описват с отвращение манастирските обичаи и ежедневието на монасите - лентяи, неграмотни, нечистоплътни, чорлави, непрани и миризливи като индуистки гурута - и дивашките суеверия, които се разпространяват в техните средите. Един възрожденски духовник разказва с погнуса за безпросветните им вярвания - било популярно следното нещо: монаси смятали, че първата мисъл, която им хрумне сутрин, след като се събудят, е от Бога. И правели първото, което им щукне. Други ходели по пътищата да просят за посмешище на хората. Това са плодовете на индуистката религия на мързела или, както се казва в Библията: "Безделието ражда порочен ум."

ОБЩЕСТВЕН БИЧ

Тази неизброима, занимаваща се неясно с какво прослойка - монасите - става тежко бреме за обществото. Населението трябва да изхранва всички тези безделници.

На всичко отгоре с византийското робство в България навлизат и някои елементи на западния феодализъм, на който донякъде подражава Византия. Цели села се закрепостяват към манастири по решение на царете. Изумените жители, довчера собственици в имота си и невиждали феодални порядки, изведнъж се оказват без нищо и на всичко отгоре трябва да работят, за да хранят чужди хора - обитателите на манастира. Това вече българските селяни не издържат. Не са редки случаите, когато жителите на такива села се вдигат, нападат манастира и избесват монасите.

Презвитер Козма: "За монашеството"

"А някои от тях си вземат жени, та стават за смях на хората.

... то и това да знаеш брате: много простотия живее у тебе...

Други пък ... се скитат без място от град на град, като ядат напразно чуждия хляб.
... изживяват дните си, следейки къде става угощение, понеже са слуги на корема си.

... някой, който бяга от немотията отива в манастир, или като не може да се грижи за децата си, бяга от тях ... иска да почива и да угажда на корема си ... и става причина за много клетви. Защото осиротелите от него деца, когато мрат от глад и зиме страдат, в честния си плач го проклинат...

Черните ризи няма да ни спасят, нито пък белите ще ни погубят...

Виждаме други да се скитат с чорлави глави и небрежни към тялото. Уподобили се на лицемери...

Има пък и други, бесни на дума, които се противят на Писанието. Като искат да живеят по своя воля, построяват си други жилища и оставят своите близки без причина и там узаконяват своите навици. Искат с това да се прославят на земята, което и става. Гиздят се с облекло и се перчат пред тези, които вървят след тях.
А кой ще разкаже насилията, които вършат над немощните?

Когато бяха миряни и живееха в много неправди, казваха: Когато станем монаси, ще се разкаем.

А за храната и за веселбите им и други неща не може и да се говори - на трапезата си имат всякакви ястия като богатите, които живеят светски. Вдигат големи вряви и  ту се обиждат, ту се сдобряват. Като престанат да се карат, се отдават на пиянство и се помиряват и се сприятеляват в името на виното... И на всичко отгоре мислят, че са монаси и че служат на Бога.

А други се затварят в килия ... и там живеят угоявайки се, като свине в кочина. Те се задоволяват с подаяния. ... не искат да работят...

Като искат да минат за почтени на земята, предават ни свои завети и закони ... опрощават грехове, а сами вършат безумия, които трябва да бъдат опростени от другите. И което е най-ненавистното и най-мерзко пред Бога - високоумието - то пребивава у тях. Мислят си, че са велики и свети, че всички са по-долни от тях и само те са угодили Богу. Уреждат чужди домове, а от безумие своите отбягват. Купуват и продават и уреждат имения от ниви и ливади.

Жена си напущаш, без да си настанил децата си и оставяш земята ... без да си се погрижил за техния живот."

Будистка ступа

 

ИЗВРАЩЕНИЯ

Извращенията, до които стигат поклонниците на тази религия са масови. Можем ли само да си представим стълпниците - хора, които живеят на един стълп с месеци и с години, там ядат и там се изхождат - невидели гребен и пране. Трудно е да си представим, как е миришело покрай техните стълпове.

 

Християнство ли е това или индуистка пагода? Такъв аскетизъм в християнството няма. Да видим, какво се казва в Библията по случая - Матей, 6 глава: "1 Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат...
16 А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят...
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, 
18 за да не те виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно..."

Или казано с думи днешни: "Измий се, сложи си гел, среши се, да приличаш на човек. Бъди ведър. И нека никой да не разбере, че вътре в себе си постиш."

Не пише: "Качи се нависоко, да те видят всички. Вмирисвай се, стани като таласъм."

Друга разлика е, че в по-старата църква няма или не е особено разпространено такова нещо като календарен пост - човек пости тогава, когато има определена житейска нужда, по собствено вътрешно решение, а не формално по календар.

"Преподобни" Симеон Стълпник

"О, НЕРАЗУМНИ И ЮРОДЕ..." - Паисий

Още по-фрапиращи са армията юродиви - духовници, които се държат като луди (или действително са такива), спят където заварят, хранят се с уличните кучета по бунищата. Живописна илюстрация са Житията на светиите, които изобилстват с такива примери - официалната църква обявява по-изявените за "светии":

 Един си намерил помия на бунището, но кучетата му я отмъкнали и го оставили да се търкаля там.

 

Друг замервал в храма с орехи благочестивите на вид християни. Юродиви замеряли хората с човешки екскременти в черква по време на литургия.

Тези истъпления и днес се обявяват от руски и други православни книги за "най-високо стъпало спрямо другите високи състояния на напредналост в духовната борба".

Приликата с индуизма става все по-пълна...

Стълп, където са се подвизавали православни "светци"

Вътрешността на пагода

 

Атонски монах

 

Будистки монах

 

гуру Свами

 

митрополит Геврасий

 

  

талибани

 

ПСИХОЛОГИЯ НА МАЗОХИЗМА

Според автора Антониос Марку: "Юродството е доброволно симулиране на безумие заради Христа. Юродивите са приели доброволно поругание, нищета, унижения и гаври.Тяхното изобличение на фалшивите и илюзорни ценности, на които светът служи и се кланя, е остро, необичайно и шокиращо."

Едно от умопомрачителните описания на живота на тези "светии":

"...Веднъж той минаваше, подскачайки, край блудилището.

 

 

 

Една от блудниците, като видя юродивия, го задърпа вътре. А този истински присмехулник над Сатаната пък й отстъпи и влезе. Събраха се около него и другите блудници и със смях го питаха: "Как се присети да дойдеш?!" Почнаха да го побутват и да го подтикват към мръсно блудство, опипваха тайните му членове. Други го галеха и изкушаваха, за да го склонят към срамно дело. А трети го убеждаваха: "Направи блуд с нас, юродиве, за да наситиш духовната си похот (и да се отървеш от нея)!"

Той обаче яви истинско чудо... при толкова силна съблазън, те не можаха да го склонят да пожелае тоя смраден грях.

Тогава блудниците се отказаха с думите: "Тоя или е някакъв мъртвец, или безчувствен пън: както и да го възбуждаме, нищо не излиза!"

Една от тях пък каза: "Чудя ви се на глупостта! Той е юродив и бесноват, гладен и намръзнал, няма къде глава да подслони - откъде да се вземе у него желание? Оставете го, нека си лудува".

 Андрей юродиви

А една предложи: "Дрехата му е хубава. Да я вземем и да я продадем и ще имаме пари за пиене днес!" Те го разсъблякоха гол, отмъкнаха дрехите му и ги продадоха. Тогава старшата нареди: "Няма да го пускаме гол навън, а ще му дадем поне вехта рогозка". Срязаха по средата й дупка и нахлуха я на шията му вместо дреха.

На улицата той отново почна да тича и да юродства... и които го виждаха, му се подиграваха и казваха: "Хубав чул са ти метнали върху магарето, юродиве!" Той пък отговаряше: "Юродиви сте вие, а моята дреха е хубава. Защото Господарят ми ме направи патриций..."

И днес "подвизите" на такива "герои" се сочат на православното паство за пример и подражание, за гордост и за възхищение...

Ако искаме да намерим най-старата и най-странната секта в България - не е нужно да търсим дълго.

Такава религия са въвели гръцките попове, когато влизат в нашите земи - очевидно доста различна от старото християнство в България.

 

КУПОЛИТЕ

Коя е тази черква според вас? Кликнете на снимката...

А тази катедрала?

Архитектура на индуистка пагода - мандир. Стилът е древен, а не съвременен.

Молитвени свещи в китайска пагода

Какво общо има всичко това с християнството и с нашия Бог - няма нужда да гадаем особено - нищо.

 

СЪБОРИТЕ - ПАРОДИИ И ИНТРИГИ

В какво се превръща официалната религиозна организация, създадена след Константин Велики - ярък пример са нейните събори, които започват да определят какво е християнство и какво не е - и все повече се отдалечават от него. Новата институция става "съборна" - принципите й не се определят от Евангелието или от казаното от апостолите, а от решенията на съборите. С течение на времето те създават друга религия и преследват всички "неформални" християнски общини - християнската църква, която продължава да живее сред народа в християнските страни. До днес твърде малко се е променило в отношенията им, освен че преследванията не са толкова зрелищни.

Църковните събори започват с едно отровителство... Историята им показва, че Борджиите нищо ново не са измислили.

...

Православната църква

д-р Асен Чилингиров
2008 г., Берлин

Споровете на съборите с нищо не се различават от партийните спорове на миналия ХХ век.

 

А ето и самите факти:

На Първия вселенски църковен събор в Никея през 325 година (нещо подобно на съвременен учредителен партиен конгрес) се очертават известни различия от идеологическо естество. Приема се с гласуване Църковното верую (нещо като програма на партия), а решението на основните въпроси се отлага. Твърде спорното в единството си и в количествено отношение «болшинство» определя своето становище по въпроса като «право» или «православно», т.е. единствено вярно, и заклеймява противното становище като «неправославно» или еретическо. Както обикновено става в историята, доводите на противната страна не само се омаловажават, но и всички документи и свидетелства за нейната дейност и за нейното становище се унищожават и нейният «лидер», според твърде достоверни сведения, в които съвременният читател има твърде малко основания да се съмнява, е отровен от неговите противници, уплашени от засилването на влиянието му сред управляващите среди. И неговата «екзекуция» се изпълнява в самата столица (Цариград).

Първият събор в Никея

Това обаче не прекратява спора, а още повече го задълбочава и по време на следващия събор (на съвременен език конгрес) в 342 година, който се състои по една ирония на съдбата не някъде другаде, а в бъдещата българска столица, не само че не се стига до споразумение между двете противни партии, а настъпва пълен разрив и те заседават поотделно в два различни града, Сердика и Филипопол (Пловдив).

 

Различните извори през следващите векове представят въпросния спор по съвсем различен начин. Официалните извори на т.нар. «православна» църква твърдят, че още след Първия вселенски събор в Никея (т.е. на учредителния конгрес) спорът между двете различни групировки е окончателно разрешен и неправославната опозиция повече не съществува. Но от друга страна многобройни и напълно автентични източници, включително писмени извори на самата «православна» църква, не само че потвърждават по-нататъшното съществуване на значителни по големина църковни общини, застъпващи идеите на другата църква, но споменават изрично и тяхната голяма активност, срещу която те съвсем не подбират средствата за борба.

За това течение, противно на «православното», се дават или обобщаващи названия, или напротив, множество различни имена, като и едните и другите скриват неговата същност.

"Еретикът" Арий е отровен след Никейския събор. След политическото отстраняване, следва и физическо

Още от самото начало на спора между двете идейни течения и чак до наши дни българските земи са театралната сцена, където се разиграват събитията, свързани с този спор. Това е граничната зона между така наречените източна и западна църкви. Противно на твърденията в учебниците по вероучение, до присъединяването й към българската държава, църковната организация на цялата тази територия е практически независима както от Константинопол, така и от Рим, макар да е формално подчинена на Рим – а не на Константинопол!

Както недвусмислено показват историческите извори, църковната организация на тази територия през VI век се откъсва и от Римската църква, нейните представители не взимат участие на следващите църковни събори, а през VIII и IХ век тази църковна организация не участва и в иконоборските разногласия, разтърсили до основи «православната» църква.

За съвсем краткото време от две десетилетия в средата на IХ век, след обявяването на християнството за държавна религия в България и покръстването на малката част от нейното население, останало дотогава езическо – а това са били само отделни лица и родове или кланове, ако употребим тук също едно съвременно понятие за по-ясно ориентиране в събитията – църковната организация на българската държава се подчинява отначало на цариградската патриаршия, после за четири години на Рим и след това, в 870 година, отново на Цариградската патриаршия, но вече при значителна автономия, макар и все още под названието «Българска» православна църква. В 919 година обаче тази църква сама и едностранно обявява своята пълна самостоятелност и своето самоуправление – т.е. автономия и автокефалия. И по този начин един вид се самоизключва от «всеобщата» и «вселенска» православна църква. На тази несъобразена със църковното право стъпка на българската църква цариградската патриаршия отговаря с обявяването й в схизма, т.е. извън закона, и я отлъчва от така наречената «православна църква».

Схизмата бива вдигната, но при извънредно драматични обстоятелства едва в 1037 година, когато умира последният български патриарх (според схващанията на цариградската патриаршия архиепископ) Йоан Дебърски. Чак тогава българската църква става de jura «православна», но de facto тя вече не е българска. Или с други думи и този път, както на няколко пъти преди и след това, понятията «българска църква» и «православна църква» не се явяват като синонимни, а като две различни алтернативи – т.е. имаме или българска, или православна църква. И тук аналогиите със съвременната българска църква са поразителни.

Comments: 4
  • #4

    Мирослав (Saturday, 11 February 2017 05:07)

    Не търсете и не умувайте, коя църква е истинска и фалшива, пребивавайки в плът на земята, Господ Иисус Христос не ни посочи да бъдем православни или католици, посочи ни, че дойде за грешните, не за тези, мислещи се за праведни, дойде да спаси погиналото, как
    по благодат /Римляни 9:16 И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.-
    чрез покаяние /Матей 4:17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство./
    и вяра /Йоан3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:/. В Единственото име на Бога дадено ни за спасение Божият Единороден Син Иисус Христос
    Деяния 4:10 да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
    11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
    12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
    Бог да се смили над душите ни и да даде Своята Благодат и милост

  • #3

    Валентина (Tuesday, 07 February 2017 22:42)

    "Мисля, следователно съществувам" - френски философ Рене Декарт. Дали мисля и разсъждавам е едно, дали разумният е мъдър, дали да знаеш те прави да познаваш, дали да сочиш към нещо е насочване на внимание, дали сътвори и роди са едно и също?! Никак даже. Едва ли в това е същността човек да разпознава добро и зло, защото отначало е заблуден и измамен. Заблудата не е лъжа, а причината за следствията от заблудата са съмнение. Не е лесно да се разбере защо Бог е създал световете, първо безтелесния ангелски свят, а след това физическия телесен начело с човека. Ако триединният Бог е съвършен и самодостатъчен в пълнотата на Своя живот, любов и слава, то защо тогава е създал светове, по-низши от Себе Си? В безкрайната Си любов към Своя Отец, Синът искаше да угоди на Отца, като Му сътвори повече синове, а на Себе Си братя, по-низши от Него, ала изравнени с Него от любов по силата на осиновяването. БПЦ е единствена от всички християнски разклонения, която набляга на покаянието, смирението и покорството - качества, които отсъстват в гордия и себедостатъчен човек и за разлика от останалите религиозни подразделения насочва вниманието към Спасителя. Не човек, не атрибут, не сграда и не суеверие спасява човешката душа от смърт-мрак (лишение от Божията светлина), а Сам Господ. Всички четат едни и същи слова, но думите на живот не са в буквата, а в това как реагира човек, когато чете и слуша. В света няма истина - тя е у Бога, но "всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!"
    Бог да ви благослови с благодат и милост!

  • #2

    Aliya Osho (Sunday, 03 January 2016 16:11)

    Християнството е възникнало на основата на Древнобългарската духовност, първата човешка духовност на първите човеци на земята - просветлените Древни българи. Гърци няма, има елини / алани, отново Древнобългарско племе. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=777522542367371&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

  • #1

    John Smith (Sunday, 03 January 2016 15:21)

    Не е ли нормално , все пак гърците са чисти евреи, семити ?