СПОМЕНИ ВЪВ ФОЛКЛОРА ОТПРЕДИ АСПАРУХ

 

 

 

 

 

В българските традиции няма спомени от тюркски, монголски, номадски и азиатски обичаи. Древните и днешните българи нямат никакъв спомен за друга прародина. В "Именника на българските князе" пише просто, че княз Исперих е пресякъл Дунава. Всъщност в "Именника" родното място на Аспарух е посочено ясно - то е мястото, където князуват петима владетели преди него - това е земята по северния бряг на Дунава.

Почти всички днешни български обичаи и традиции съвпадат с обичаите на древните жители на България. А тези обичаи и имена, които днес се наричат славянски, всъщност се срещат по-рано при "траките".

 

ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ

 

Огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор са "тракийски".

Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 г. В много български апокрифи, народни приказки и песни, присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци, ще пазят така упорито - десетки векове - спомени за събития, които не ги касаят.

  

Колоната на Траян за победата над гетите и сарматите от Дакия (Румъния)

 

...

От изворите научаваме, че много жители от тракийския народ, който се наричал гети, а от ІІ век готи, станали бежанци на север от Дунава при Александър Велики и по-късно при римляните.

Те имали свой учител и епископ на име Урфил, който през ІV век ги връща на юг от Дунава в родината им и превежда на техния език Библията.

При българите има спомени за него: В песните наречени "Веда словена" се споменава многократно българският "цар Урфен", който довел дедите им през Дунав. Това явно не е Орфей, който отникъде не е водил траки в Тракия, защото в неговото време те още не са били бежанци на север от Дунава.

Асен Чилингиров - "Готи и гети", стр. 68-69

...

Сказанията във Веда Словена говорят за предславянски митологически персонажи, познати на древните траки. Георги Михов

...


 

Орфей е наречен Орпю във Веда Словена

Противоречията и непоследователностите в „Илиада” се считат за аргумент, че поемата е народно, а не лично творчество. При песните на Веркович е обратно - понеже са ритмично неправилни и неумело построени.
Певците, от които записва „Веда Словена” в миналия век в помашкия и мървашкия край Иван Гологанов, продължават дълга традиция на низово пеене-декламиране. И днес се намират възрастни народни певци, чиито песни са в традицията на сказа на „Веда Словена”. Също както в поемите на Омир, във „Веда Словена” са се струпали и омесили пластовете на много фолклорни епохи.

    

Богдан Богданов

 

На старославянски и старобългарски думата вэдь означава мъдрост, знание, познание, и в този смисъл веда ще рече книга (сборник) с мъдрости - "Славянска мъдрост". Подобно е значението и на индийското понятие "веда", което обаче е лесно обяснимо с родството на индоевропейските езици. Всички изследвания върху диалекта на песните заключават, че той изглежда напълно автентичен и отговаря на Българския Диалектен Атлас. Георги Михов

 

Районът откъдето са събирани песните

 

 

 

Стефан Веркович (1827-1893 г.)

Бил голям противник на политическите фалшификации и на великодържавните стремежи на Сърбия и Гърция към Македония.
Бивш францискански монах, роден в босненското село Угляри, който се установил да учителства в Македония през 1850 г. През дългогодишния си престой там той станал страстен изследвач на нейния фолклор и етнография.
Той е видна фигура в борбите за българска църковно-национална независимост.

 

Иван Гологанов (1839-1895 г.)

Български учител в тогавашното помашко село Търлис, Неврокопско.
Срещу скромно възнаграждение Гологанов се заел да събира народни песни от Югозападните Родопи - в продължение на 12 години - и ги предоставял на Веркович.
Гологанов и Веркович водили оживена кореспонденция.

 

ВЕДА СЛОВЕНА – НАЙ-СТАРИЯТ ФОЛКЛОР НА ЕВРОПА

Потомъкът на Гологанов и изследвач на творчеството му - Христо Спириев цитира откъс от негово писмо: овчарят Стоян от с. Кърчево му изпратил песен от от 22 стиха за Филип Македонски. Гологанов открил и песен за Александър Велики, записана от мечкаря Стою и Йован Стоянов. През 1884 г. той записал и текста на друга песен за Александър.
Заради своята събирателска дейност Иван Гологанов бил преследван непрекъснато от турските власти и дори прекарал известно време в кауша.
Песните съдържат знания и спомени, формирани далеч преди ислямизацията на част от българското население, но и още преди българския народ да приеме християнската вяра. Самият Веркович давал приоритет на българите пред индусите: „Нашата” Веда е по-стара от „тяхната”.

Публикуването на „Веда Словена” станало най-голямата литературна и фолклорна сензация от Русия до Франция. Правителството на Франция два пъти изпращало свои инспектори да проверяват достоверността на епоса в България – Югозападните Родопи.

 

Л. Каравелов казал:

„Ако ме попитат: „Колко книги имате на езикът си?”, тряба да отговорям: „Имаме две книги!”.

И наистина две книги имаме за светът и само из тия книги можем да изучим народният си език, народът си, неговата история и неговият дух – тия книги са безценните сборници от народни песни, които са събрани от Миладинова и Верковича”.

Ако приемем обемистото съчинение за фалшификат, то значи автоматично да признаем записвачът на тези 23 809 стиха Иван Гологанов за литературен гений.

 

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ВЕДА СЛОВЕНА

Валерий БАРСУКОВ, Краснодар, Русия, 2008

И до днес малцина знаят, че се е съхранил сред помаците от Родопите един дохристиянски епос.
Събраните от Стефан Веркович старинни предмети и ръкописи от неизследвани краища на Македония обогатяват музеите и библиотеките в Русия и в Западна Европа.

Веркович попада на следи от такива песни, които преди него никой не е срещал - при помаците в Родопите. Те формално са приели исляма, но продължават да пеят древните ведически песни, унаследени от предците им. Тогавашните помаци са съхранили живо предание даже за времето на Александър Велики.

Министерството на народното просвещение във Франция поръчва проверка на място на истинността на песните – там, където са записани. Във френските журнали различни специалисти правят подробни отчети за истинността на събраните от Веркович песни.
Веркович предоставя материалите пред ІV Археологически Конгрес в Казан през 1877 година. Известният археолог от Академията на науките на Русия – Измаил Иванович Срезньовски (волжки българин), представя подробен доклад за „родопското откритие”. Той нарича помашките песни поразителни по съдържание - в тях се намират и спомени за Троянската война.
Въпреки положителните отзиви от най-сериозни славянски учени и свидетелствата на французите, сред участниците в Конгреса се намират псевдоспециалисти-скептици, люде странични и незаинтересовани от предмета на  изследванията, които отхвърлят възможността за съществуване на подобни песни в Българска Македония, понеже в тях се съдържали сведения за толкова отдалечена във времето епоха, спомените за която не биха могли да бъдат съхранени в народната поезия, а самият Веркович се стараел със своя сборник да докажел, че южните славяни се явили в Европа пряко от Индустан... Да, по този въпрос Веркович немного греши, тъй като по описанието на природата, географията и местоположението на съседните народи в песните се споменава Северна Африка.

 


 

ЛЕГЕНДАТА ЗА РОДОНАЧАЛНИКА НА ПЕЛАЗГИТЕ И ЛЕГЕНДАТА ЗА РОДОНАЧАЛНИКА НА БЪЛГАРИТЕ

Йордан Табов

Легендата е, че българите произлезли от митичния родоначалник Българ. Тя е преразказана у старите автори и се среща например:
- в “Хрониката” на Лъв Дякон: “... по името на своя родоначалник Болгар страната си започнали да наричат Болгария.”
- в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар.
- у Михаил Сириец.

Легендата за пеласгите: “Пеласги – най-древното население на Гърция, потомци на митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия (митична страна на щастието).”

Съвпадение на две различни легенди? Възможно е. Но като се добави, че името на героя, което днешните учени четат като "Пеласг", древните гърци са изговаряли Пелгар, по-вероятно е друго: излиза, че това е една и съща легенда - разказвала се е тук и там, минавала е от една хроника в друга.

 


ОБИЧАИТЕ НА "ТРАКИ" И БЪЛГАРИ        

  

  

КУКЕРИТЕ В АНТИЧНОСТТА

Сведения за кукерски игри през IV век намираме в житието на светията Дазий.

 В “Медното гумно” на проф. Иван Венедиков, той посочва местния им "тракийски" произход. Заключенията му за маскарадните обичаи на българите са главно от житието на св. Дазий - "трак" от Дуростол на служба в римската армия. 

  

 


 

КИСЕЛОТО МЛЯКО

Древните траки приготвяли неповторимо кисело мляко. В добитото прясно сварено овче мляко те прибавят прокиснало мляко и създават „прокиш”, известен по-късно с името „йогурт”.

И днес истинско кисело мляко може да се прави само на територията на България.



 

 

СУРВАКАНЕТО

Иван Танев Иванов

Върху капители, фризи и други архитектурни паметници на древните траки се вижда еднотипен мотив - той съдържа в стилизиран вид “божествено дърво” и спирала - символ на Слънцето.

 

Сурвачки от различни райони на България. В ляво – сурвачка от Добруджа. В дясно – сурвачка от Пернишко в три последователни увеличения

 

Капители (фризи) на мраморни колони в древна Тракия. В ляво - "палмети" от музеите на Гръцка Западна Тракия (Кавала, Гюмюрджина, Ксанти). В дясно - фриз от храма в могилата Оструша, Долината на тракийските царе до Казанлък

Същият мотив носи българската сурвакница, която може да се схаща като "божествено дърво", на което възраждащото се на 25 декември Слънце е придало способността да превръща новогодишните благопожелания в действителност. Този мотив изобразява сцена от българската митология : “слизане на възраждащото се Слънце по дърво сред хората”, свързана с деня на зимното слънцестоене.

Същият мотив е в орнаментите на българските народни носии:

 

Изображения на “божествено дърво" и две слънчеви спирали върху български народни носии - шевица от Самоковско. Този мотив е рисуван и може да се види по фасадите на много български къщи, строени в началото на миналия век

 

 

 
Тракийска ваза със свастика - често срещан символ при българите - по шевици и килими
 

Български обреден хляб - с. Бял кладенец, Сливенско

И днес бабите ни правят празничните погачи със свастика - символ на Слънцето и плодородието.

(фото А. Михайлов)

Два български варианта на свастиката -
дялани на камък, конски тамги (жигосван знак за собственост)
или върху народни шевици от Родопите

Слънчев кръг - друг символ на древните българи

В България откриха най-древните свастики в Европа

Археолози откриха парчета от кана украсена с пречупен кръст. Предметите са открити по време на разкопки в село Алтимир, близо до Враца.
Артефактите са от V хилядолетие пр. Хр. Това е най-старата рисунка на свастика, открита до момента в Европа.


 

Наследството от древността

Митко Белчев

Тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”.

При траките имало ритуали изпъстрени с “показване и размахване на змии” - свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от змия на такъв ритуал. Подобен ритуал има и в днешно време у нас - ,,змийски празници“. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, убила Евридика и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.

Български обреден хляб във формата на змия - прави се за 1 май - "Змийски ден"

 

От времето на пеласго-траките до днес у нас са зе запазили едни и същи народни обичаи.
Дионисиевите празненства на пеласгите и траките съществуват и днес - Трифон Зарезан. Обичаи от Дионисиите са типичните напивания, поливане с вино, избирането на цар, возенето му на колесар и др. Тракийското (предгръцкото) име на Дионис е Загрей.

Ярко свидетелство от онова време е нестинарството. Този обред, съществуващ и до днес, е доказателство за непреходен обичай на един и същ етнос.
Общи са любовта към песента, силата на танца с неговата екзалтираща мистерия, напомнящи за вечното и непреходното в многоликата природа. И днес божественната мелодия на певческите ни гласове се носи по цялата земя и дори из космоса. И днес ритъмът на нашите танци поставят многообразие от въпроси пред очудения поглед на чужденеца. Всичко това е наследство от древността и древните мистерии.

Почитта към Слънцето е обща. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял.


 

Музикалните инструменти

sparotok.blog.bg

Известни тракийски музиканти: Орфей, Линей, Тамирис, Музей, Филамон и Евмолп.

Смята се, че тракиецът Филамон създава хоровото пеене, под неговото ръководство млади момичета са пеели химни за Латона (Лада) и Аполон (Белен).

За дедите ни е било известно, че не могат без песни и веселби. Конон определя траки и македонци като народите най-силно обичащи музиката, а Страбон свидетелства, че дори и бедните траки ( дарданите в Западна България) били изкусни майстори на струнни и духови инструменти.
Дарбата на митичния музикант Орфей ще да е била невероятна затова и не е учудващо, че на траките се приписва изобретяването и разпространението на лирата, флейтата, кимбалите и други инструменти. Естествено щом траки са създателите им, то и имената ще са тракийски.
Плиний твърди, че седемструнната китара от неговото време първоначално е била само с четири струни. Явно от там идва и името й. Думата китара е свързана с тракийското кетри, което е архаичния вариант на българското четри, четири.

Флейтата - кавал. Двойната флейта (кавал) има паралел в българския музикален инструмент двоянка.

 

Тимпана - това е нашия тъпан. В древността тимпан се е произнасяло тумпан, а тази дума е свързана с българските тупам, тъпча, тонпание - биене.

Гайдата - този инструмент е много древен. Има изображения още от първото хилядолетие преди Христа - камените фризове на Кара тепе, Анатолия. Там са изобразени хетски музиканти, свирещи на гайда. В хетската империя са влизали тракийски племена като мизи и дардани.

Старите летописци са документирали и названия на различни тракийски песни. Херодот и Страбон споменават една много интересна дума – пейан, която те превеждат като пеене.
Алтернативното име на Аполон е Пейан. На плочици с Линеарни Б знаци (от XV-ти век преди Христа) е документиран друг подобен вариант на името на бог Аполон – ПА-Я-ВО отговарящ на българската дума певец.
Нашата дума баене е също свързана с пейян. Баенето е лекуване със заклинания.
За названието на друга тракийска песен научаваме от Хезихий. Става дума за погребалната песен – тореле. Българската дума е трела – песен на птица.

Ръченица и нестинар са тракийски думи. Ръченицата е бърз танц, точно това означава и името й – бърза. Ръченица идва от тракийската дума ринк – бърз. Нестинар - от тракийския глагол нес - нося се (движа се) и анармъж. Старобългарските паралели са нестинося се и нырътанцьор.

Пижо и Пенда

 

МАРТЕНИЦАТА

Български обичай. Разпространена е също в Румъния и Молдова, където се нарича martisor (мърцишор). С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и в Македония също носят мартеници. В Северна Гърция също се среща подобен обичай.

 

 

 

Щом обичаят е български - как е разпространен сред старите даки (гетите) - румънци и молдовци - ако българите сме различни от тях пришълци? И то не само по Дунава, а и на север и в Молдова.

Обърнете внимание на родството между българи, румънци и молдовци - това са трите съвременни народа, които са преките наследници на старите славяни - гетите.

Ако българите сме го заели от тях - защо не е известен само в Северна България, в областите където има контакти с румънците - а се среща по цялото българско землище - до Бяло Море и Албания?

Можем да наречем този обичай и славянски и тогава той е още един пример, кои са славяните. Можем да го наречем и гетски (тракийски) и тогава показва, кои са днешните траки и даки. Можем да го наречем и български и тогава... И все ще е вярно.

Мърцишори от Румъния

     

Martisor

...

В столицата на Молдова - Кишинев

1 март 2009

 

В Молдова всяка година от 1 до 10 март се провежда фестивал "Марцишор". Названието му е умалително от месец март и обичаят е почти идентичен с този в България.
Мартениците и траките: на археологическите разкопки в Скела Кладовеи (Румъния) са намерени червено-бели амулети на възраст около 8000 г. - най-старите открити мартеници.

А у нас белетристи измислиха нови легенди, че мартеницата се появила чак при Аспарух...

...

Мартинки от Р. Македония

"Мартинки од личната колекција на мојот брат"

...

Жива мартеница:

 

Наше "свещено животно". Никой не убива щъркел, хората се грижат за тях, ако се наложи. Най-старото известно име на предците ни е - така както са го изговаряли и записали гръцките пришълци - пеларги, пелгари (пеласги) - на старогръцки означава и "щъркели". Когато живата мартеница се върне, хората свалят мартениците от конци.

Отговор на Спароток на върпос за това име: "Пеларги и пеласги са две различни думи. Едно пеласгийско племе се нарича лелеги. Тяхното име значи щъркели - лелег е наша диалектна дума за щъркел. Пелазгите са наречени щъркели защото са практикували трансхуманно скотовъдство - през лятото са ходели в Родопите, а през зимата са скитали по Беломорието... Та заради тези прелети са именувани щъркели... Вероятно "пеларги" е калка на лелеги."

Трансхуманното скотовъдство съществува в България до средата на XX век и определя всекидневието...

...

Нашите уважаеми учени ни обясняват стария корен на обичая на своя особен жаргон:

 

Тракийски реликти във фолклора arrow Марта (Мартеница)

Първомартенската обредност и завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки ... възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.
Мартеницата е интегрирана с обредния жест на накичване на едно клонче с плодове и тестени изделия.
Той съответства на съхраненотo и до днес в българската традиционна култура ритуално накичване на дряново клонче: суровачка, суровканица.
В античния свят подобен обред е известен...
...тракийските и сицилийските Котитии...
Подобно е и обяснението на Евстатий в неговия коментар към Омировата „Илиада".
Лутаций обръща внимание на белите и червените нишки, навързани по клончето...
Информаторите съобщават и за едноцветни Мартеници, направени само от бяла естествена или само от боядисана в червено вълна.

проф. Ваня Лозанова, специалист по тракология

Въпреки тези ясни данни, днес някои - в странния си стремеж да ни открият азиатски произход - намериха, че "обичаят е ирански, защото го има и в някои области в Индия" (къде е Иран, а къде е Индия?!). Обяснението - защо се среща и на места в Индия - научаваме пак от древните писатели - много от тях пишат за древен тракийски поход към Индия. В по-късно време почти дотам стига и Александър Велики. Всъщност мартеницата е само един от общите обичаи, които се срещат и в Индия.

Откривателите на прародини използват това, че връзките и общуването в дреността между народите из Евразия не са много известни днес - и току впечатляват читателите с такива данни, като им дават най-причудлив смисъл. В Шотландия имат гайди, а за митичния древен народ Фир Болг се разказва, че донесъл на Британските острови обичай да се влиза в бой с тъпани и гайди - но никой не обяви, че българите идваме от тези острови... Предположението, че мартеницата била индо-ирански обичай е без стойност, защото няма такъв народ "индоиранци" - индоперсийци. Изкуственият термин "индо-ирански народи" се налага след Втората св. война, на мястото на дотогавашния термин "арийски народи", който тогава става табу в науката... Колкото и нашите откриватели да горят от желание да подаряват щедро нашите обичаи на Иран - в Иран днес мартеници нямат... Твърди се, че в древността персийските царе ползвали двата цвята - бял и червен. Но се твърди също, че ги ползват и римляните - като символ на езическия бог Марс - а никой не каза, че българите идваме от Италия... Примерите могат да продължават, но особената избирателност на търсачите на прародини е очевидна и дотук.

...

За произхода на мартениците отговорът е у нас - в песните "Веда Словенах". За древните ни празници през годината, в том втори, можем да прочетем в тези наши древни предисторически песни, запазени до началото на 20-ти век в Родопите и Пиринско.

...

Мартеници закачени по алеята на лековития Обрадовски манастир на Свети Мина до София, където хората ходят да се лекуват от всякакви болести

...

В Р. Македония обичаят е полузабравен. Обяснението е, че през 50-те им го забранявали като "бабини деветини". Но доста хора го помнят от детството си, а и отново имат желание да го възвърнат:

"Kупувам мартинки пред да појдам на изложбата на Пикасо
Софија, 14 Maj 2009"

 

Сборникът на Братя Миладинови (1861 год., стр. 522):

 

Мартинки - Малку подзаборавена традиција

Мартинки за 639 новороденчиња во Аеродром

Со цел да ја врати старословенската традиција на славење на празникот Баба Марта, градоначалникот на Општина Аеродром Кирил Тодоровски им додели по една мартинка на 639 новороденчиња родени во Општина Аеродром. Од Општината велат дека целта на доделување на мартинките е да се доближи празникот до најмалите кој во минатото многу се празнувал. Заедно со мартинките, општинарите поделија и флаери на кои пишува дека мартинките треба да се носат од 1 март до расцветување на првото дрво. (
Весник „Вест“
)

ЗА СЕКОЕ ДЕТЕ ПО ЕДНА МАРТИНКА

...

"Дали некој знае што се мартинки? Барав низ Скопјево да купам но луѓево се зачудени и прв пат слушаат."

"koga bev malecka imav prijatelka koja sekoj 1vi Mart mi isprakase cestitka so martinka (inaku taa ziveese vo Bugarija) i iskreno mn se raduvav."

"..леле и јас ги обожавав..не им го знам значењето, но знам дека секој 1 март со душа го чекавме чичко поштар да дојде и да ни донесе писмо од тета од Бугарија каде имаше 2 мартинки. Во писмата пишуваше..поздрав за двете мои милички од Баба Марта.."

"Кога бев мала носев и ги обожавав  user posted image user posted image user posted image Годинава Надица е мала, но за догодина секако ќе и направам"

"kaj nas tradicija bese babata da ni gi plete martinkite"

"А има ли некаде да се купи мартинка?"

"jas koga bev mala nosev martinki, koi mi gi prakase baba mi od Bugarija. Sekoja godina imav nova martinka. Sakam i moite deca da nosat i ako ne najdam za da kupam, ke pobaram niz fiokite kaj majka mi da vidam dali ima nesto ostanato od moite martinki."

"I jas kako mala nosev martinki - majka mi mi pravese, samo kaj nas vikat deka se stavaat koga prv pat ke vidis lastovicka. Jas na Angela zdravje od godina sekako ke i stavam."

"Кај нас овие се викаат МОЊАЦИ и се ставаат на 14 март."

"Denes koga se vrativ od rabota svekrva mi na Ana i dade martinki za na raka"

"eeeee koga bev mala kolku sum nosela martinki heheheuser posted image user posted image "

"da kako deca nosevme martinki user posted image user posted image mnogu mi se dopagaa"

"Кога бев мала носев мартинки, ги имаше се продаваа и по некоја традиција баба ми ни ги купуваше. Сега немам видено некаде да се продаваат. Во Бугарија носат сите и мали и големи и стари, а кај нас порано носеа сите деца, а сега и децата се поретко. Мислам дека некако полека се губи традицијата user posted image "

"da da i jas se sekavam obavezno vo mart nosevme martinki ama sega nema nisto. Na decata pointeresni im se kompjuterite od sto i da bilo drugo user posted image "

"Колку убави работи од нашата традиција заминуваат во минато. Сериозно се размислувам да направиме нешто со што ќе се врати модата на овие работи."

"Уште сабајле и закачив на ќерка ми мартинка на јакната и ептен пресреќна отиде во градинка. Инаку и јас секоја година носам мартинки."

"Јас носам мартинка во моментов, на раката. Ми ја подари девојчето кое го чувам, па морам да ја носам user posted image user posted image Инаку и ќерките имаат."

...

На кого мартениците са криви

Докато в Р. Македония имат желание да си върнат мартинките и да откъснат за малко децата от компютрите, у нас има и такива, които искат да ни отучат от тях - поповете:

Да носим ли мартеници? - презвитер Едикойси

Поводът е, че обичаят бил отпреди християнството. Всъщност отпреди християнството хората са носели и гащи...

Просената питка

 

Comments: 2
  • #2

    Митов (Tuesday, 01 March 2016 07:56)

    Също така искам да се извиня за множеството грешки, пиша от телефона си и не съм особен сръчен

  • #1

    Митов (Tuesday, 01 March 2016 07:27)

    Ужасно много анахронизми и сравнения направени с лека ръка.

    Чисто славянски по произход като 'нося' или 'пея' се наричат тракийски... Китара е дума произхождаща не от тракийско 'кетри', което е грешна форма само по себе си, а от кирилизирането на латинското 'c'. Така древният паневразийски инструмент citar/cistar/citra(цитра) бива видоизменен от арабите в това, което испанците разпространяват на запад и британците наричат guitar(транслитериране на 'с'в 'g'). След руското транслитериране на кирилица минава в меко 'к' на български.

    Средновековните хроники са пълни с грешки и директно неверни твърдения, тъй като са писани буквално хиляди години след фактите за които говорят. Така Ахил се оказва български цар, а мирмидонците(кръстени така по наименованието на мравката на гръцки) стават мизи.

    Гетите, траките и славяните са коренно различна група народи. В някои стари хроники гети и траки действително се използват взаимнозаменяемо, но същото правят и с етно има българи, като ту ни наричат скити, ту хуни, ту оногундури(три коренно различни група народи)

    Мартеницата не е и не може да бъде наречена славянски артефакт, тъй като абсолютно не съществува при по-голямата част от славянските народи. Мартеници няма при руснаци, поляци, чехи, словенци, словаци, хървати, белоруси, украинци, босненци и т.н. Те се срещат само у държави били част от българското землище в миналото и само в районите които са били включени в него. Така ако мартениците са тракийски елемент, а не донесен от българите, би следвало да бъдат открити и в Трансилвания и северните острови на Гърция. Учудващо там не присъстват. Е Българското царство не е упражнявало контрол върху тези райони и следователно не е имало проникване на традицията. От друга страна подобни на мартениците талисмани(понякога с абсолютно идентични цветове, понякога не) съществуват в Индия, Тайланд и Камбоджа(чиято култура е изключително повлияна от хиндуизма) и съм ги виждал с очите си. Това лесно може да се обясни с етнографски изследвания, които показват, че първите арийци/иранци ги развиват в религиозните си практики. При по-късното им проникване в Индия 3-4 хилядолетие преди Христа, тази култура бива усвоена от местното население и става основа на хиндуизма(който бива развит именно тогава върху тяхната основа). Разбира се да се твърди, че Българите са ги пренесли там, би било смехотворно

    Гайдата е изключително древен инструмент, отново познат във всички кътове на заселените с арийци/иранци територий. В момента гледам изображение на гайда върху колона от 15 в музея в Дармщат, Германия. Виждал съм ги в естонски фолк групи, а както самият автор демонстрира съществува и в Шотландия и Индия, за което всички знаем. Този инструмент възниква в централна Азия и прониква както в Индия, с нашествието на арийците/иранците в Северна Индия(долините на Инд и Ганг), така и при хетите, също така арийци(предшественици на Персия в познатите й по-късно територии), а също и на Балканите, централна, Северна и западна Европа. И именно поради проникването на тези русоляви и светлооки варвари, както самите индийци ги наричат, на територии от Индия до Ирландия, те са наречени от историците с композитното име Индо-иранци. Не защото с били народ, а защото са култура, и в някаква степен антропологичен тип. В отговор на нападката, че Индо-иранците не са народ(което строго погледнато е вярно), бих искал да отбележа, че и траките не са, нито 'гърците'. Това са групи племена, които често изглеждат коренно различно, говорят различни езици и водят дълги и унищожителни войни('древните гърци' са изключително добър пример за последното).

    Както и да е, в заключение бих искал да добавя, че в никакъв случай не използвам споменатите антропологични типове като извор на гордост или срам. Историята трябва да бъде въпрос на обективни факти а не на политически интереси или болен расизъм. Също така тракийския елемент в етногенезиса на българите е факт, влиянието му обаче често е криворазбрано. До времето на пристигането на Аспаруховите българи на Балканите траките са ромеизирани, изтласкани от новоустановилото се славянско море(след вълни от стотици готски, келтски, сарматски, хунски и т.н. Нашествия) и асимилирани в състава на Византийската империя. Всичко споменато като тракийско у българите трябва да съществува на територията на по-голямата част от Византия, тъй като траките се включват именно в управленските елити на Византия, и каквито и отломки от културата им да са оцелели, несъмнено биха популяризирани и наложени и на останалите - от Сирия до Албания и Египет&Южна Италия на моменти; така както Българите правят от Крим до Йонийско море и Лариса. Приятен ден!